До неотдавна се смяташе, че сънят представлява пасивно състояние на организма, чрез което той си почива пълноценно. Доказано бе обаче, че мозъкът ни показва изключителна активност докато спим, която има голямо значение за физическото и психическото ни състояние, за здравето и работоспособността ни.
Както будността, така и сънят са функция от сложното коопериране между множество неврони като тези, съставящи мозъчнaта кора и такива, разположени в подкорови структури. Известно е, че докато сме бодри превалира активността на някои клетки, докато по време на сън, тя бива замествана и потискана от интензивната работа на други неврони.
До заключението, че сънят е активен физиологичен процес се стига едва след като бива регистрирана биоелектричната активност на мозъка с помощта на Електроенцефалографията (ЕЕГ), а наред с нея информация носят и Електромиографията ( ЕМГ) – метод, който илюстрира биоелектричната активност на мускулите, както и Електроокулографията (ЕОГ) – метод, който регистрира движенията на очната ябълка. Те илюстрират динамиката на електричната активност на мозъка, тонуса на мускулатурата и движението на очите, което пък от своя страна показва, че сънят не е еднороден, а сложен цикличен процес.
Въз основа на показателите от посочените методи на изследване, най-общо той бива разделен на два типа, редуващи се един след друг и оформящи цикличния храктер на пълноценния сън. Това са – сън с бързи очни движения (Rapid Eye Movement) и сън без бързи очни движения (Non-Rapid Eye Movement). Последният е представен от 4 стадия, различаващи се помежду си главно по амплитудата и честотата на наблюдаваните чрез ЕЕГ вълни. REM се отличава от тях както по ЕЕГ–данните, така и по резултатите от другите две споменати изследвания. Затова е и разграничен като отделен тип.
Сънят на здравия човек започва с NREM-фаза с всичките 4 стадия, последвани от REM, като оформят един цикъл с продължителност около 90-100 минути. След него започва нов и за цялата нощ може да се премине през 3 до 6 подобни цикъла.
Първият стадий е период, през който човек може лесно да се събуди, сънят му е „повърхностен”, очите му се движат бавно и тонуса на мускулите намалява леко до умерено. Често през този период можем да са налице неволни мускулни контракции. През вторият стадий очните движения спират. ЕЕГ отразява намаляването на амплитудата и честотата на вълните, характерни за будното състояние. Те могат да бъдат прекъсвани от отделни комплекси по-високо честотни и по-високо волтажни вълни (сънни вретена) главно през втория стадий.Събуждани на този етап от съня, хората си спомнят само за отделни образи, но не и цялостни сънища.
През третия и четвърти стадий на NREM-съня отсъстват очни движения и мускулни съкращения. Биоелектричната активност на мозъка е представена от вълни с още по-ниска честота и висока амплитуда – „ маркер за дълбокия сън”. Тук прагът на събуждане е много по-висок от този в преходните стадии. Ако на този етап човек бъде събуден, той обикновено е дезориентиран и са му необходими няколко минути, за да осъзнае заобикалящата го обстановка, ситуация. Свързаната със съня амнезия е причина често да не си спомняме за телефонно обаждане или проведен разговор, дори алармата на будилника.
С навлизането в следващия етап от съня – REM, настъпват не само най-характерните за него бързи очни движения, но и ред други промени – мускулният тонус е силно потиснат, ускорява се сърдечната честота, повишава се кръвното налягане, дишането става повърхностно, неравномерно, учестено, при мъжете може да настъпи ерекция, потиска се ефективността на терморегулацията. Смята се, че това е фазата от съня, през която ние сънуваме. Събуждайки се в този период, човек е напълно ориентиран и съобщава за сънища с ясен до една или друга степен сюжет. Характерно за REM-съня е, че биолелектрическата активност на мозъка е подобна на тази в будно състояние – с високо честотен и ниско-волтажен характер.
В началото продължителността на REM-фазата е относително по-малка, но в последователните цикли тя се удължава. Едновременно с това сънят губи третия и четвъртия стадий на NREM-фазата. Така на края сънят ни е представен само от първите два стадия на NREM и REM-фазата.Известно е, че спейки, прекарваме 50% от съня във втори стадий на NREM и 20 % - в REM. Новородените спят предимно REM-сън.
Съществуват някои случаи, при които е налице дисоциация между „клиничната изява” на съня и регистрираната електрична активност. Такива са например говоренето или ходенето на сън, когато ЕЕГ данните са такива на спящ човек. Друг пример за дисоциация е катаплексията – при нея мускулният тонус е потиснат, а ЕЕГ отразява будно състояние. REM-свързаното поведенческо разстройство представлява състояние на налична REM ЕЕГ-активност при наличен мускулен тонус.
Колко сън ни е нужен?
Това зависи от не малко фактори, един от които е възрастта. На кърмачетата са им необходими поне 16 часа сън на ден. За децата са достатъчни и 10 часа. Възрастните пък се нуждаят средно от 7-8 часа сън, но всичко е строго индивидуално. Известно е, че бременността повишава нуждата от сън с няколко часа. Тя е зависима и от характера на работата ни, а още повече и от евентуално лишаване от сън предишните дни.
Защо трябва да спим?
Оказва се, че сънят не е само начин да си починем ефективно от ежедневното натоварване. Той е важен за поддържане функцията на имунната система. Благодарение на него ефективно работи мозъкът ни, трудоспособността е оптимална. Докато спим и по-точно през фазата на дълбокия сън (трети и четвърти стадий на NREM) се повишава нивото на растежния хормон. Освен това се засилват метаболитните процеси, повишава се производството на белтъци. Изследвания са показали, че REM-сънят спомага за процеса на обучение. Доказателство за това е неоходимостта на новородените да изучават околния свят и продължителността на техния сън и то предимно REM-тип. Наблюдавано е, че опитът за преподаване на някакво умение, последван от липса на REM-сън, остава безуспешен, докато наличието на последния спомага за научаването.
Безобидно ли е лишаването от сън?
Проведени експерименти със здрави доброволци показват, че тоталното или селективно лишаване от някои от фазите на съня водят до повишена възбудимост, редувана с потиснатост, загуба на координацията на движенията, на концентрацията до дезориентация и халюцинации.
Хроничното ограничаване от сън се натрупва. Организмът не се адаптира към работа с редуцирано време за сън и това се отразява на нейната ефективност. Засягат се вниманието, концентрацията, паметта, логическото мислене. Това може да има сериозни последствия – например ако се налага шофиране, отговорни задачи, от които зависи човешки живот. Лишаването от сън прави организмът по-чувствителен към алокохола. Кофеинът или други стимуланти не могат да компенсират недоспиването.
Наблюдавана е висока честота на някои заболявания сред хора, често свеждащи до минимум времето отделено за сън – сърдечни заболявания, затлъстяване, диабет, заболявания на храносмилателни тракт, емоционални разстройства.
Не само количеството сън е важно, но и качеството му. Честото му прекъсване може да наруши нормалана цикличност и до някои стадии изобщо да не се стигне. Тютюнопушенето, алкохолът, някои медикаменти ни лишават от REM-фазата на съня. Алкохолът потиска и стадиите с висок праг на събуждане, поради което опитите ни да се приспим с него биха били особно неудачни.
Заболяванията и съня
Сънят е свързан по един или друг начин с много заболявания – една малка част от тях са инсулта, психични заболявания като маниакално-депресивните разстройства, болестта на Алцхаймер, шизофренията. Възпалителни, дегенеративни, злокачествени процеси могат да нарушават съня. Астматични пристъпи или апнея също са поводи за влошаване на качеството му. Отделно стои въпросът за разстройствата на съня – инсомниите, хиперсомниите и други, които тук няма да бъдат разглеждани.
Сънят заема важно място в живота ни и играе не малка роля за здравето ни. За да можем да се възползваме от благата, които той ни предоставя обаче трябва да се стараем той да бъде пълноценен. В това се включва правилното хранене, достатъчното движение, подходяща среда за сън, умерена употреба на алкохол, кофеинизирани напитки или тютюнопушене.
