Следколедно и предновогодишно, този дълъг, но омайващ разговор с една артистична двойка ще стопли сърцата на всички в студената, но безснежна зима, за да ни напомня, че семейството е преди и над всичко и не само в този период от годината.
За удобството да си щастливо женен, за семейното ложе и за необикновените дни на една вечно влюбена двойка, чети в интревюто, което за твое удобство разделихме на две части:
VS: Как минава един ваш нормален ден?
Андрей: Ние не можем да си разкажем как ни минава един нормален ден, защото нямаме такива дни.
Ернестина: Дните ни не са нормални. Ами сега вече, с настъпването на есента, денят започва много рано. Детенцето се взема и се „занася” на училище, защото, за нещастие, училището му не е много близо. След това се излиза с кучетата, въртят се 3 километра и се прибираме тук. Обикновено има неща за садене. Ако няма нищо за садене, се махат разни листа, изобщо се правят разни неща по градината. След което се пазарува и евентуално се готви и прибира се детенце или се оставя на собствен ход да се прибере.
Андрей: Което е по-добрият вариант, разбира се.
Ернестина: Да. И оттам нататък се започва с другите ангажименти. Вече ако имаш нещо да си подготвиш, да работиш, ако имаш….аз обикновено превеждам от италиански разни неща. Приготвят се разни вечери, ако имаш роля - сядаш да учиш, ако имаш репетиция - отиваш на репетиция, ако имаш снимки - отиваш на снимки… и така. От време на време давам някое интервю, доста често. Така че и празните места са добре запълнени. Всъщност има малко време за почивка, затова е толкова важна.
Ернестина: Работата е много и тя никога не свършва! Точно това е проблемът, че не е работа, която можеш да оставиш. Не е нещо, което свършваш и забравяш. Дори когато си си изиграл представлението, дори когато си си направил ролята, заснел си я, ти продължаваш да я носиш в теб, продължаваш да я обсъждаш, продължаваш да я мислиш…Тоест това е един ангажимент, който е непрекъснат, то е 24 часа. Аз дори го сънувам, сънувам как ще изиграя нещо и как ще го направя, уча текстове, повтарям ги постоянно, те са ми в главата нон-стоп, и това е адски изтощително между другото. Този, който ти е казал, че да си артист е голяма веселба, не е съвсем прав.
Андрей: Не, при мен е още по-гадно, защото освен всичко останало, докато си измислям някакви филми, че ще правя, после трябва да им направя проекти, после трябва да им направя бюджети, след което трябва да започна да прося пари, което е доста досадно…
Ернестина: Изтощителни физически занимания…
Андрей: Е, какво да правиш…
Ернестина: Слава Богу, ако беше…ако се бях оженила за банков чиновник, щеше да ми е доста по-трудно. Вярно е това, което казваш…
Андрей: Но щеше да бъдеш щастлива…
VS: Доколкото разбирам, преобладаващото време в денонощието ви е посветено на работа? Това влияе ли на времето за сън?
Андрей: Ама, какво значи колко часа да работим. Аз като имам работа, аз спя между три и четири часа, това ми е максимума. Защото аз съм от тия гадини, които обичат да ходят на терен 1 час по-рано, отколкото съм казал в колко да почнем и да си тръгна 1 час след останалите. Сега някакви ме подозират в това, че ходя да ги проверявам кой в колко часа е дошъл, което може би не е много далеч от истината. Но аз ходя, защото на мен ми е притеснено, искам аз да си видя нещата, разхождам се по разни снимачни площадки, дето няма жива душа освен някой пазач и така…
Ернестина: Последните „страшни” снимки, които направих, последният филм, в който работих, имахме 4 нощи поред нощни снимки и беше много мъчително, защото нормално през деня не можеш да спиш, нали трябва да ядеш, не можеш да си почиваш и просто на финала, просто целият екип хората бяха като болни. Не е нормално, може би някакви професии, в които това се редува ритмично - дневни и нощни смени, но ние снимахме тогава по, колко, 12 часа нощни, 4 дни един след друг. И беше някакво…В почивките, които имах, само си мечтаех да се докопам до леглото, да се заровя вътре и да потъна. Случва се, пак в същия филм, просто да мина километри по един фарт с ей такива токчета, наистина физически се изтощаваш много…това си е…
Андрей: Сега кажи на хората какво е фарт…
Ернестина: Е, няма значение, това са най-различни там технически приспособления за движение на камерата и т.н. това не е толкова важно, важното е, че просто си физически изтощен. Това все едно съм се разходила от „Младост” до „Бояна”.
Ернестина: Но обичам тази умора, не стреса, не умствената преумора, обичам физическата умора, когато тялото ти е уморено, когато можеш да му дадеш полагащата му се почивка и когато се събудиш освежен, силен, главата ти си почива, когато тялото ти е уморено. И тогава е много готино да се присламчиш до легълцето, да се опънеш на матрака, да са завиеш с топлото одеяло и съвсем се отнасяш другаде, в някакви други светове.
Андрей: И навън вали…
Ернестина: А когато вали, когато е студено, когато бумти огънят в камината и се загърнеш с топлите одеяла и потънеш в матрака… е тогава…
Андрей: Аз ще ти разкажа по-друг начин…
Ернестина: Тогава е много уютно, наистина…
Андрей: Ставаш много рано, отиваш за риба, ловиш си риба, после се прибираш, жена ти е сготвила, ядеш и хубаво си лягаш в малкото бяло легълце, на матрачето, и спиш като пор. След което ти се събуждаш, тя ти прави страшен скандал, че не си изхвърлил боклука или че не си направил нещо друго. Това е. Абе, идилия!
VS: Обсъждате ли помежду си? В крайна сметка имате твърде много общо в професионален план.
Андрей: Имаме навиците да се караме непрекъснато. Това е един от основните ни навици.
Ернестина: Нашето обсъждане, особено по общите ни проекти, преминава в … нека да го наречем спорове….
Андрей: Които преминават в леки скандали…
Ернестина: …Леки, да,…но …овладени. Но това се случва главно когато разхождаме кучетата или садим нещо в градината, когато правим разни неща в градината.
Андрей: Е, нямаме някакво определено време, в което се караме.
Ернестина: Обикновено привечер, когато има някакви спокойни часове, когато си сядаме там под весната, и вече си говорим… Ако няма много хора вкъщи, ако няма журналисти, ако няма някаква конкретна работа, ако някой не е на репетиция, ако някой не е на снимки и така. Но това са малкото благословени часове, когато можем да си говорим за тези неща. Обикновено пътьом, разхождайки кучетата, копаейки градината, вършейки разни работи, тогава.
Андрей: По принцип аз имам адски много работа, слава Богу, от което не се оплаквам.
VS: Какво обичате да правите в свободното си време?
Андрей: Ако това ще го гледат малки деца, аз мисля, че ние не трябва да казваме какво обичаме да правим в свободното си време.
Ернестина: Свободно време не остава много. Но… какво всъщност обичам да правя, толкова отдавна не съм го правила… Лежа там на лежанката, чета книга. Аз обикновено си лягам, като няма какво да правя.
Андрей: Знаех си, че така ще продължи този разговор. Тя си ляга, ако и аз имам време, и аз си лягам.
Андрей: Аз обичам да копая, в интерес на истината. Знам, че това не е интересно.
Ернестина: Обичам да садя там, където той копае.
Андрей: Освен това обичам да ходя за риба, но не ми се случва често, тъй като тя не ми дава.
Ернестина: Не, аз не искам да ходя за риба, защото аз обичам да ходя нагоре из планината…
Андрей: Което е адски тъпо…
Ернестина: Не е вярно, изобщо не е тъпо, защото не виждам абсолютно нищо приятно в това да седиш на калния бряг на някаква река и да държиш някаква пръчка и да чакаш някакво хлъзгаво създание да се хване за нея, за да можеш след това да го мачкаш, да го … откачаш от някакви въдици и да закачаш някакви гадни червеи. И въобще това е гадно занимание. Аз обичам леви-леви до Черни връх.
Андрей: Тя обича безсмислено да се насочи в планината, да се качи на един връх, да видела какво се виждало оттам. Аз й препоръчвам да намери добър фотограф, когото да изпрати, да й направи една чудесна снимка, да си я гледа.
Ернестина: Не, не, друго си е да стъпиш на върха на един крак, да погледнеш в нищото и да кажеш аз бях тук. Съвсем различно е.
Андрей: На мен това ми изглежда адски тъпо. Аз обичам целенасочено да отивам да извършвам някаква дейност. Тоест, отивам на тоя връх, защо? Какво ще правя на тоя връх?! Нищо не мога да правя на него.
Ернестина: Не, това са тъпи занимания, твоето.
Андрей: Кое, бе, моето ли, бе?! Тя просто ревнува, защото знае, че обичам рибите повече от нея. Това е истината.
Ернестина: Пак добре, че не са червеите.
Ернестина: Постоянно нещо човъркаме, нещо мислим заедно и това отнема доста голяма част от свободното ни време, което всъщност не е толкова свободно. Това са някакви разговори, някакви проекти, някакви неща, докато разхождаме кучетата, докато садим нещо в градината. Аз гледам всеки миг, който ми е свободен от някаква такава дейност, да използвам за физическа активност. Аз обичам да се движа, обичам природата, обичам да се катеря по планини. Като взема кучетата и като тръгна да ги разхождам, практически 6 км всеки ден, и навивам и Андрей да идва с мен. Той не винаги е склонен, но когато е склонен, се получават много готини разходки, много, защото нали тичат двата вълка около тебе…
Андрей: Да, двата вълка и животното се разхождат из квартала тука.
Ернестина: Аз разхождам моите вълци из квартала, това е истината…
VS: Разкажете едно типично начало на деня? Каква е рутинната сутрин за вас?
Андрей: Рутинната сутрин е, че аз ставам в 6. ..или в 5. И започвам да звъня по телефоните да питам хората какво правят. Това е любимото ми занимание сутрин. Защото много мразя, докато аз съм буден, останалите да спят.
Ернестина: Да. Поради което, когато той се събуди, независимо дали е в 5 или 6, цялата къща е на крак и е будна.
Андрей: Това абсолютно не е вярно, а е пълна лъжа.
Ернестина: Аз спя в часовете, които Господ и природата са отредили за спане. Андрей спи във всякакви други часове, важното е това да не е през нощта, да не е когато е тъмно. Той обича да си легне в 6 следобед, и да стане в 8, след което да беснее до 4 и да стане в 6, ей такива някакви, има много объркан режим. И се надявам най-сетне матраците Дормео да сложат в ред неговия дневен режим.
Андрей: Теб трябва да сложат в ред, аз съм си добре.
Ернестина: Не, аз съм си много добре. Просто ние трудно се засичаме на едно и също място, благодарение на неговите…..
Андрей: Не бе, тя си ляга адски рано. Тя си ляга в десет и половина.
Ернестина: Аз си лягам в единайсет часа, като всеки нормален човек. И ставам обикновено в 7.
Андрей: Да бе, ставаш в 7, друг път!
Ернестина: Ако мога да спя до 9, но това рядко се случва.
Андрей: Лъже! Но все едно какво да ти обяснявам.
Ернестина: Всъщност това май е единственото време, когато се засичаме – в леглото заедно.
Андрей: Важно е да се разбират младите, както се казва.
VS: Разграничавате ли „време за работа” и „време за почивка”?
Андрей: Ама, аз си нося непрекъснато работата вкъщи.
Ернестина: Виж какво, ако бях ….ако бях да кажем един счетоводител, не че не уважавам тази професия, изобщо, която и да било професия с нормиран работен ден, когато започваш работа в 9 и свършваш в 6, затваряш заключваш и преставаш да мислиш… При мен не е така. За всяка роля, за всяко нещо, което имам да правя….го влача 24 часа с мен, аз дори го сънувам, и затова…не мога да кажа, че нося работа вкъщи, аз не я изнасям никъде другаде, тя е постоянно с мен.
Андрей: И при мен е същата работа. В нашата професия не е възможно непрекъснато да не се занимаваш с това, което правиш. Аз се чувствах добре в Италия, като копаех дупки. Там беше бомба! Защото съм работил като озеленител вероятно.
Ернестина: За щастие, не само като озеленител, работил си и като режисьор.
Андрей: Да де, ама в началото главно копаех дупки и там беше бомба. Отиваме, копаем по 10 часа на ден и после всичко е наред.
VS: Какво е значението на съня за живота ви?
Ернестина: Всъщност, като се замисля, моето време от 24-те часа, с които Господ ни е дарил, моето време е времето в леглото. Когато си легна, кучетата минават и не ме безпокоят, детенцето не ме пита разни там уроци, глупости, дивотии, не трябва нищо да правя. Моята крепост е леглото. Там допускам единствено котката, но тя е малка и не пречи. Това е моето време.
Андрей: Аз се радвам, че поне мен ме допускаш от време на време, защото….
Ернестина: Това е моята крепост и за мен е изключително важно, защото сега, даже като говорим в момента, си давам сметка колко... колко напрегнато живея. Аз наистина минавам 6 км на ден с кучетата. Отделно тичане до училище, отделно пазаруване, отделно ходене на репетиции, отделно градини и работи, и неща… Даже като превеждам, като съм на компютъра, постоянно съм в някакви позиции странни, постоянно мускулите ми работят, тялото ми се движи. Може би затова не мога да напълнея. Андрей твърди, че е от злоба, но това е защото много се движа.
Андрей: Аз не твърдя, това е факт.
Ернестина: И затова, фактически, единствено, което ме крепи е, че успявам да си почивам. Аз спя редовно и добре. Мога да не пия вода, мога да не ям, мога да не пуша дори…
Андрей: Да, бе!
Ернестина: …Но ми е абсолютно невъзможно да не спя. Когато не спя, аз съм болна, болна съм, не се чувствам никак добре.
Андрей: Не бе, тя има проблем, че много чува. Аз не знам, това е някакво заболяване вероятно. И като си легне да спи…и... тя си мисли, че чува. Иначе спи като труп. Но се събужда, понеже си ляга много рано, много рано сутринта сънят вече е, как се нарича, вече е слаб, или нещо подобно, и почва да чува всичко.
Ернестина: Не, Андрей също се будеше измъчен, защото човек когато хърка, той не спи нормално, той не си почива…
Андрей: Защо бе, аз си се чувствам идеално…
Ернестина: Андрей, ти си в постоянна апнея ,ти не можеш да дишаш…остави дето…
Андрей: Ма, кой ти е казал, че хъркам?....
Ернестина: Ха-ха…..Съседите, кой!.....
Андрей: Съседите…те може и….ха!
VS: Смятате ли, че сънят е важен за активния живот?
Ернестина: Невъзможно е, ако не си починеш, аз не бих могла да се справя и не виждам, няма колега, който да може да се справи. Много е важно да си жизнен, просто е невъзможно да претвориш някакъв друг образ, каквото и да се случва с този образ, ако ти самият не си в кондиция. Аз мога да играя много уморена, но трябва аз да не съм уморена. Едното е роля, а другото си ти. За да можеш за изиграеш, дори да си скапана, да си уморена, да се влачиш по корем, да си ранен и т.н., ти трябва да си в перфектна физическа кондиция, за да можеш да го направиш. Да не говорим за психическа умора, да не говорим за това умствено изтощение, ако ти не спиш, ако не успееш да си починеш. Невъзможно е! Невъзможно е да се случи, честна дума.
Андрей: Абе, общо взето здравият сън е нещо изключително важно. Всички имаме познати, които викат: „Тая нощ не съм спал” и става съответно супер раздразнителен, неприятен и може да ти скъса нервите. Независимо колко часа спиш, все пак трябва да може да спиш нормално. Това е супер важно. Може да стоиш 12 часа в едно легло и да се въртиш, това не означава, че си си починал. По-добре спи 3 часа, ама като хората.
Ернестина: Аз например съм абсолютно наясно кога Андрей е спал добре и кога – не. И трябва да кажа, че когато е гладен и не е спал добре, той е нетърпим. Нетърпим, буквално с него не може да се говори, не може да се живее, гледам да не минавам близо до него просто. Става някакъв… чудовище някакво, каквото всъщност е.
Андрей: Абе, едва ли има човек, който като не си е доспал, ще е готин. Аз съм отвратителен като не си доспя и като не си доям също така.
Ернестина: Аз мога да издържа на много неща - мога да не ям, мога да не пия вода, алкохол въобще не пия, абе, изобщо мога без много неща, но не мога без сън, това ме съсипва. Аз ако не се наспя, аз съм болна, просто съм болна. Правя каквото трябва да правя, но го правя насила, без желание, личи ми. Просто физически се отпускам, лицето ми се отпуска, ставам друга някаква, наистина се променям. За мен сънят е страхотно важен.
Андрей: Аз също много обичам да си спя и ми е много приятно, но нямам кога. Имам кофти семейство, някакви непрекъснато ми пречат, но на тия матраци се спи човешки, абсолютно и няма никакви грижи, аз заради това ги харесвам. Да оставим на нея тя да си прави някакви там анализи - от какво са съставени и какъв тип конструкция са. Мен наистина ме занимава само и единствено това, дали се чувствам добре и мога да заспя веднага. Лягам си в седем вечерта и заспивам като чук. Е, това е, за неин ужас.
VS: Какви са навиците ви на сън?
Андрей: Аз по принцип спя идеално! Единственото, което ми пречи, е тя. Тоест това е моят най-голям проблем. Първо, тя твърди, че аз хъркам, което не е истина. Два-три пъти съм се събуждал от собственото си хъркане… тогава е възможно…
Ернестина: Представяш ли си какво е, след като дори и на него му пречи.
Андрей: Не, като ходи да ми свири нощно време, знаеш ли колко е гадно това?
Ернестина: Истината е, че аз се притеснявам за живота му. Той така хърка, че аз не съм убедена, че ще се събуди. И….
Андрей: Не е ли по-притеснително, ако спра да хъркам?...
Ернестина: Не, за щастие, след като ползваме вече матраците Дормео, аз или толкова добре спя, че не го чувам или той не хърка. Не знам. Не знам къде точно е…
Андрей: Според мен, аз си хъркам, най-после тя започна да спи нормално, което е голяма радост в къщата.
Андрей: Не е вярно, аз много работя и затова обичам да спя в ненормални часове. Отивам, лягам и заспивам като труп. И затова се наспивам бързо. А тя непрекъснато докато спи бди. И откакто го има тоя матрак, слава Богу, вече почна да спи и тя нормално. Защото има много тежки проблеми… Тя е болна! Тя чува някакви глупости, които.. нали, долу нещо ходи в мазето, примерно, нещото е може би бръмбар или някакво такова, някаква гадина…паяк тича по стената.
Ернестина: Аз действително, без да преувеличавам, неговото хъркане страшно ме измъчваше, аз действително чувам много добре. Даже наскоро нещо си правих някакво изследване и ми премериха слуха, не знам защо, но се оказа че наистина чувам на максимума…и неговото, това дето той не спи спокойно, върти се постоянно, хърка…
Андрей: Ама, спя си много хубаво, бе…
Ернестина: И освен това той не хърка нормално и ритмично, както може би повечето мъже, той хърка така, все едно няма да се събуди, все едно умира и аз адски се притеснявам. Будя се за да ти спася живота, гад мръсна!
Андрей: Не, ти будиш мен и така само ми го отравяш. Не ми спасяваш нищо.
VS: А има ли някаква промяна за съня ви, след като спите на матрак Дормео?
Ернестина: Истината е, че откакто се ползва този матрак и откакто успява да се … Просто, матракът Дормео сякаш те прегръща! То е много особено нещо, не потъваш в него, а той някак си те…
Ернестина: Просто, като че ли си паднал в снега през зимата. На снега обаче, хем е опора, хем е меко около теб. И не е като люлка, не е като хамак, да потънеш и да ти е неудобно, да се сгънеш на две и…Просто наистина си почиваш. И той е много по-нормален (сочи Андрей), благодарение на това. Вече не е такъв истеричен…нали непрекъснато като не ти достига сън се изнервяш. Това неговото е постоянно състояние, слава Богу, напоследък – не.
Андрей: Ма, аз трябва да ти кажа, че сега малко живнахме около тоя матрак, защото тя все е недоспала, все аз нещо й преча да спи…
Ернестина: Защото хъркаш…
Андрей: Ми, можеш да се изнесеш в съседния комплекс примерно…
Ернестина: Ама, аз трябва да се изнеса в друг град, за да мога да спя.
Андрей: Направо смени държавата…
Ернестина: Може би.
Андрей: Е, така е, представяш ли си какво изкарвам по цял ден и нощ…Ще ми свириш, и свири някакви глупости на всичкото отгоре, за да ме дразни, да ме събуди…
Ернестина: Защото ми казваха, че ако някой хърка и ти свириш с уста, той престава да хърка. Боже, изсвирила съм, не знам, „Токата и фуга”, цялата класика съм изсвирила, и няма спиране, и няма нищо. А това е, защото Андрей спи по много особен начин, той спи само обърнат на едната си страна, обича добре да смачка възглавницата и да я сложи в носа си, така че да не може да диша по никакъв начин, и за да може да хърка възможно най-добре, слава Богу, това с тези възглавници на Дормео е невъзможно, той е принуден да сложи главата си в нормално положение, на този матрак не може да се сгъне по начина, по който се сгъва обикновено и не хърка. Факт!
Андрей: Мога да се сгъна по всякакъв начин, просто ми е удобно, както и да си легна. Така че…
Андрей: Не бе, аз много обичам да си спя, но обичам да спя, когато аз искам, а не когато тя ми каже.
Ернестина: Тоест обича да спи в 5 часа следобед, например…
Андрей: Обичам да си легна в 5:30-6 следобед и да стана в 9. Много ми е приятно…
Ернестина: Да, и да хъркаш през цялото време като мечка стръвница… Млъкни.
Андрей: Не е вярно, аз не хъркам, както и ти каза преди малко. Откакто спя на тия матраци - не хъркам.
Ернестина: Не хъркаш отскоро, твърде скоро е. Аз още не мога да забравя онзи кошмар преди.
Андрей: Но някак си, откакто спя на тези матраци, може би загубих своя стил с хъркането…
Ернестина: Слава Богу!
Андрей: Това е тревожно… Не бе, спи се идеално! За мен това е важно, тя е тази, която ходи да се интересува с какво е пълен матракът, как е направен, кой го е конструирал, аз се интересувам дали спя добре или не. След като спя добре, значи всичко му е наред.
Ернестина: О, не, не само това е важно…
Андрей: Нямам нужда от анализи.
VS: Може ли да разкажете нещо интересно във връзка с някой стар (предишен) матрак?
Андрей: Имаше един матрак с пружини, много приятен!
Ернестина: Какъв с пружини?... Не си спомням с пружини от дете…
Андрей: Е, спал съм, спал съм на матрак с пружини, много готин беше! Някои бяха по-издадени, други – по-малко, и си бях намерил място, на което ей така се бях заврял, завъртял и така си спях, беше много хубаво…
Ернестина: Трябва да си спал с някоя друга на този матрак, не с мен.
Ернестина: Не бе, не бе, има такива…Имах един…бях притежателка на един матрак с някакво такова хлъзгаво покритие отгоре…
Андрей: Е, за това исках да разкажа… Аз съм падал от това…
Ернестина: А аз се събуждах с щръкнала коса, ей така ми беше косата наелектризирана. Матракът Дормео нали има карбонови нишки, и това напрежение, това електричество излишно, което има в тялото ти - изтича, не се задържа. Не ставам със…
Андрей: Събуждах се половината на пода, с чаршаф на топка в единия ъгъл, много приятни матраци бяха тия.
Ернестина: Да бе, да, бяха много модни по едно време…
Андрей: Това са матраци за скиори, според мен.
Ернестина: Да, имаше един такъв вариант, при който не можеш да закрепиш никакъв чаршаф върху него…
Андрей: Ужас!
Ернестина: Ами, ние имахме една такава несполучлива идея, тя беше Андреева естествено, защото несполучливите идеи са всичките негови. С изключение на детето, това беше добра идея! Но както и да е… Имахме тая несполучлива идея, да си купим едни матраци със сатинирано покритие, някакво лъскаво, върху което не можеше да се закрепи по никакъв начин чаршаф и трудно се пазеше равновесие върху тях…
Андрей: Ама, не чаршафите, върху тия матраци не чаршаф, то човек не можеше да се закрепи, то нищо не може да се закрепи върху него!
Ернестина: И освен това те бяха такива, абе, чувстваш се като… жаба върху балон… Чаршафите, които се мърдаха нагоре-надолу, направо не знам, беше си истинско мъчение. Не че…вероятно има и други добри матраци, аз не се съмнявам, едва ли само този е така…
Андрей: Не, онзи матрак, ще ти кажа каква е разликата. Онзи на външен вид беше бомба…много хубав, много приятен матрак на външен вид, само дето на него трудно се спи. Това беше почти невъзможно.
Ернестина: Копринен и т.н, но… вероятно има други добри продукти, не се съмнявам в това, но много съм доволна и съм щастлива, че си купих този матрак (Дормео), наистина.
Ернестина: Освен това ние бяхме притежатели на едни странни матраци с някакво много изискано копринено покритие отгоре…
Андрей: Абе, как ще е копринено, бе?
Ернестина: …Но върху тях не се задържаше чаршаф. Не се задържахме самите ние. И освен това се събуждаш сутрин с ей такава права коса. И адски съм щастлива от това, че матраците Дормео имат тази карбонена нишка, която отвежда излишното електричество от тялото и наистина не се събуждаш с щръкнала коса, все едно си бръкнал в контакта.
Андрей: Не, като ви казвам, че това нещо прави анализи и знае абсолютно всичко за тия матраци…
Ернестина: Андрей, ти спиш добре, но ти не знаеш защо спиш добре!
Андрей: Ама, не ме интересува, за мен е важно да спя добре. Какво ме интересува дали вътре има карбонени нишки или титаниеви…какво ме занимава това?!
Ернестина: Как да не те занимава? Ти трупаш толкова отрицателна енергия, ти изобщо си целия само отрицателно електричество…
Андрей: На хлъзгавия матрак беше отвратително, нищо по-гнусно не съм преживявал. Сутрин се събуждам половината на матрака, половината долу, с чаршаф събран на топка в единия ъгъл. Това са незабравими мигове! Мечтата на скиора е това!
Ернестина: Наистина беше драматично преживяване с тия матраци. Не бе, те бяха много модни по едно време, но аз, противно на навиците си, не се информирах от приятели и от близки. Ето, примерно с матраците Дормео, аз съм спала на тях в Италия, спала съм в къщата на сестра ми, там всички матраци са Дормео и още тогава ми направи впечатление, че за първи път тялото ми отпочива. Аз наистина съм много слаба и много дълга, някаква такава като змия и…
Андрей: Не като…
Ернестина: Да, Андрей ще потвърди…
Андрей: Ти си си жива змия направо!
Ернестина: Но имам и такива едни … не знам, вероятно много жени са с моите проблеми…
Ернестина: Най-вероятно много жени имат същите проблеми, и тези външно така приятни женствени извивки по тялото създават доста проблеми. Когато матракът е много твърд и си легнеш, понеже тук има извивка, талията ти е, слава Богу, малка, и останалите - гърба, дупето с такива форми, които заемат повече място, и се получава така, върху твърдия матрак спиш все едно мост си направил и така доста изморително и неприятно. А ако матракът е много мек потъваш, сгъваш се като дърводелски метър, не е удобно пак, измъчва се гръбнакът, не застава в нормално положение. Този матрак хем ти дава опора, тоест той е достатъчно твърд, хем те обгръща, прегръща те някак си и попълва тези именно форми, които иначе са така приятни и толкова сложни за използване.
Андрей: Не, не са сложни тия форми за използване…
Ернестина: Млъкни!
Андрей: Защо? Какво им е на формите?
Ернестина: Нищо им няма на формите… Матраците са виновни, хайде добре.
Андрей: Ми, де да знам, моите форми са си добре, аз нямам такива проблеми…
Ернестина: Не-е-е, Андрей ме оставя да решавам всички тези неща, защото той си имаше няколко твърде несполучливи опита за покупки, едни от които бяха предишните ни матраци…
Андрей: Атлазени матраци.
Ернестина: Атлазените матраци, прочутите, да, върху които трудно пазиш равновесие.
Андрей: Бяха сини!
Ернестина: Да, макар и сини не вършеха работа. И след…какво още купи, мисля че някаква странна готварска печка…еми да, и тя е на боклука вече отдавна. След няколко такива неуспешни покупки, остави тая работа на мене, аз си я правя бавно, но я правя добре. А я правя бавно, просто защото избирам, наистина избирам от много неща.
Андрей: Абе, мир да има е важно! А мир в една къща има когато ти се съгласяваш с жената за всяко нещо, тогава има мир.
Ернестина: Виж какво, още едно доказателство, че съм адски доволна и че наистина съм преценила качествата на матрака Дормео е фактът, че си го поръчах и за „Бояна”, не само за едната ни къща, но и за другата. Точно както направи и сестра ми в Италия, между другото, и тя има матраци Дормео.
Андрей: Не, тя понякога се оказва права, както в този случай, но това е много рядко.
Ернестина: Аз винаги съм права.
Андрей: Така си мислиш само.
Чети утре за приключенията на Андрей и Ернестина с матрак Dormeo.
